Парламентарните избори в Косово приключиха и започна обратното броене. Ще броим до 10 декември.
Изходът на този вот беше предрешен. Победителите са известни. Коменданте Тачи ще е новият премиер на Косово. Привидно демокрацията победи! Но защо ли побиват тръпки от тази демокрация? Защо тази дума започва все повече да плаши?
Политиката не е материя подвластна на чувствата, но все повече на Балканите се долавя някакво ирационално усещане за натиск, за предначертаност, за обреченост...като по Кафка. Това чувство се засилва и от превърналите се във водевил преговори между Прищина и Белград, на които сърбите продължават да търсят и предлагат все нови и нови решения за статута на Косово, а етническите албанци на всички предложения отговарят с “не”. Игра на демокрация, но за пред кого?

Предложенията 

Сърбите предлагат 20 годишна автономия, модела на Хонконг, модела на принадлежащия на Финландия остров Оланд, където говорят на шведски език...Белград е наясно, че няма смисъл, но не може да отстъпи...Зад Белград са само няколко държави- Гърция, Кипър, Унгария, Словения, Румъния но основно и до края ще останат
 Русия и Испания, чиято позиция неясно защо се пропуска да се спомене в някои медии. И Русия и Испания са се “опарили “ от огъня на сепаратизма. Всеки ден и в Русия и в Испания се чуства напрежението от терористичните заплахи на чеченци и баски. Това са държави, които често броят жертвите на сепаратистите. Отдавна водят асиметрични войни с враг, който не се свени да взривява гари, училища, жилища на обикновени граждани. В този тип война няма етика.
Раните от войните се помнят добре и на Балканите. Дали ще заздравеят някога? Някои членки на ЕС и САЩ правят всичко възможно това да не се случи скоро.  Реките от кръв, които текоха в края на миналия и началото на този век са сигурен залог, че тук скоро няма да има разбирателство. Няма да има цветуща икономика и развитие, защото през реки от кръв трудно се прокарват мостове. Почти елегантно проникващият войнстващ ислям под формата на искане на човешки права и свободи чертае сигурно своя полумесец на Балканите, а нали Балканите вървят към Европа?

Великоалбанската доктрина

Не беше случайно, че Сали Бериша първи поздрави бившия бунтовническия командир и настоящ председател на Демократическата партия на Косово - Хашим Тачи с изборната победа. Изкушените да познават балканската съвременост знаят за плановете на Великоалбанската доктрина. Става дума за две, почти идентични платформи, едната от които е благословена от държавата. Подготвена е от Академията на науките на Албания и е  издадена през 1998 г. от издателска къща “Шкенца” (Наука) в Тирана.  Втората е паралелна стратегия, произлязла от Свободното и демократическо обединение на политическите и неправителствени организации и интелектуалците от “всички албански земи”. Общото на тези две платформи е крайната цел – обединяване и присъединяване на всички територии, на които живеят албанци в една национална албанска държава на Балканите. Стратегията за крайното осъществяване на тази идея е разделена по следния ред: 1. История на националния въпрос; 2. Разделение на етническите територии; Отстояване на правото на самоопределение;  По нататъчно разпределение на етническите територии; Обявяване на Република Косово; Пътят за решаване: Въпросът на Косово, Въпросът за албанците в Македония, албанците в Черна гора, албанците в Гърция; 3. Албанските лингвистични групи.
В увода на платформата на Албанската Академия на науките се казва “...Академията на науките на Албания е загрижена не само за статута на Косово, а и за бъдещето на цялата албанска нация и подготви тази платформа за решаването на албанския въпрос в бъдеще. В платформата са описани историческите, политическите, дипломатическите и правните аргументи на албанската национална драма и са поставени тезите за нейното постепенно решаване...” . Платформата е приета на Национално събрание, на което са участвали интелектуалци от цялата албанска диаспора. Цитираното съдържание говори само за себе си. Няма защо да се навлиза в издържаността, мегаломанията и историческите произволности. Видно е, че с подкрепата на САЩ и някои европейски страни тази платформа се реализира.  Точка по точка следва изпълнението и.

Неразбиращата Европа

Специалният координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Ерхард Бусек успокоява, че Сърбия няма с какво да отговори на обявяването на независимостта на Косово на 10 декември. Можела само “да спре енергоподаването и да прекрати дипломатически отношения със държавите, които признават самостоятелно Косово”. Колко самонадеяно! Така може да говори само човек, който не познава народопсихологията на съответния народ. Вече повече от година  в Сърбия се готвят за следващата война. Паравоенни формирования, като “Цар Лазар” открито заявяват за съществуването си. Сърбия не е забравила разрушените мостове, телевизия, болници, но там знаят и, че “Стелт” не е невидим... Сърбите помнят и чие небе беше “предоставено” за бомбандирането на сръбските градове. В Горна баня на няколко км от Народното събрание също помнят “бомбата по погрешка”. Но тук в София, на жълтите павета властва амнезията. Какво ги интерисува хората, които гласуваха това? Важното е, че се работеше за “цивилизационния избор”- влизането в НАТО и ЕС. Какво от това, че сега ако България признае независимо Косово ще предаде и Македония, Босна, Черна гора...? Не, това не е картина на балкански апокалипсис, а това, което някои анализатори наричат “ефекта на доминото”. Първо Косово, след това Черна гора, Босна и Македония...Това, което в Албания са написали черно на бяло и следват пътя си. Не се влага много евреистика в плана и при кастинга на главните дейставащи лица. Начинът по който се подменя политическият елит  и се лансират хора с криминални досиета, без беграунд, но удобни точно заради това е силно смущаващ. В Косово новият премиер се казва Хашим Тачи - Змията.( този “горд” прякор е получил заради случаите, в които е успявал да избяга на сръбската полиция”)
В Македония аналогът  му се казва Али Ахмети (Слава Богу не е още премиер!) в чиито сънища кошмара се нарича Хагски трибунал. И двамата са с абсолютно идентично минало, което обаче не се забравя със свалянето на камуфлажната униформа и обличането на костюм. И двамата са бивши “коменданте”. Единия от Армия за освобождение на Косово, а сега лидер на Демократичната партия на Косово, а другия от АНА или сегашен лидер на Демократична уния за интеграция (ДУИ). Едни ги наричат сепаратисти и престъпници, а други “борци за човешки права и демократи”. Защо отново думата “демокрация” не звучи хигиенично?! Въпрос на недотам префинена демагогия и словесна еквилибристика, защото тук, на Балканите се знаят пътищата по които беше събирано оръжие, трафика на наркотици, бели робини и контрабандата, които “захранваха” тези “борци за човешки права”. Как би могло да се нарече тогава “извиването на ръце” чрез изявленията  на Бусек и  Тачи, че Сърбия няма друг добър ход?

Ще последва ли и Македония съдбата на Косово?

В цитираната по - горе Платформа на Албанската академия на науките се казва, че албанските етнически територии в Македония имат териториален контюнюитет. Този контюнюитет се простира на север и на запад от Куманово до Дебър. След което се оперира с бройки и проценти със строга препоръка, че “Албанците не могат да се третират в никакъв случай, като малцинство. В противен случай, имайки предвид прираста на албанското население албанците ще направят от македонското население малцинство. (както беше в Косово) Сега полуразрушените Косовски манастири наблюдават днешния свят с избодените си очи и не вярват, че отколешната християнска земя е “част от етническия албански контюнюитет”.
Свидетели сме какво се случи през 2001 г. в Македония. Тук в България говорим за “криза от 2001г.”, а в Македония се говори за “войната от 2001 г.” Няма спор, че тогава македонските власти поради началното неглижиране на проблема позволиха конфликтът да се разрасне. Както винаги силна беше и ръката на Вашингтон движена от един посланик, който в Македония получи черен печат в паспорта си, а в България орден  “Стара планина”.
В Македония не забравят Арачиново, когато шепата сепаратисти, които стреляха срещу македонската армия и убиваха, (а на армията не беше разрешено да стреля) се натовариха на луксозен автобус и бяха отведени в Косово. Там няма да забравят и заложената бомба на пътя за Тетово, която уби 10 запасняци.  И може би македонците са научили своя урок, защото сега, когато отново замириса на барут, въпреки изпълнението на всички клаузи на Охридския мирен договор, структурите за сигурност отговориха адекватно на поредните две предизвикателства в Танушевци и Бродец.
Албански терористи в Косово интензивно се подготвят за война със Сърбия по дължината на административната граница. Сръбският вестник “Куриер” цитира информация от разузнавателните служби на Сърбия и някои други държави според, които комендантите на сепаратистите са издали заповед за започване на военни действия.
Паралелно със ситуацията в съседна Сърбия и в Македония има същите съобщения. Благодарение на акцията на македонската полиция – беше елиминирана криминална група с възможности да дестабилизира Тетовския регион.
При продължилата повече от 8 часа операция на полицията под названието “Планинска буря” са убити 6 криминално проявени лица и 13 са арестувани. Водачът на криминалната група, която беше разбита край Бродец, Лирим – Якупи - Нациста продължава да се укрива. Той и тримата му другари, които успяха да избягат Амир Сопа, Дурмиш Хасани и Фатос Алия, най - вероятно са преминали границата и са на територията на Косово. Оръжието, което е заловено при “Планинска буря“ би било предостатъчно за около 650 човека. Това ли е “вноса на демокрация” от Косово?! Няколко седмици преди това край Скопското село Танушевци беше убит македонски граничар. Анализаторите,  твърдят, че  тези провокации се наричат “маркиране на територии”.
Остава само надеждата да не се повтори 2001 г. А има ли шанс някога Балканите да престанат да бъдат “буре с барут”?

За кой е полезна тази ситуация?

Някой би могъл да постави и въпроса: За кой е полезна тази ситуация? Би била полезна на този, който системно конфронтира Европа с Русия и който в основата си е противник на идеята за обединена Европа от Атлантика до Урал. Този “някой”, чиито капитал и сила е против капитала и силата на Европа. В тази сериозна игра може би точно на албанците е придадена дестабилизираща функция, създавайки в тях чувството, че са важен елемент в световните събития. Може би става въпрос за същия феномен, който Хегел нарича “Лукавство на Ума”. Умът, който е основен принцип на действителността, урежда историята така, че да изглежда, че хората в своя живот се борят да осъществят интересите си, докато всъщност стават марионетки в ръцете на Ума: привидно осъществявайки интересите си. Аналогично на това - световният капитал урежда света така че е функция на албанския въпрос, докато действителността е друга. “Осъществявайки” своите интереси, албанците само осъществяват интересите на световния хегемон.
Сега в Македония много често повтарят следната поговорка “Дайте му на дявола достатъчно дълго въже и той сам ще се обеси на него”. Повтарят я, като мантра и с много надежда. Надеждата тотално разидинената политическа върхушка да успее да спаси Тетовско, Гостиварско и Дебърско от апетитите на новото държавно формирование, което ще стане факт след 10 декември.

Далеч ли е България от този проблем?

Косово не е така далеч от България. Проблемите с албанския прираст чукат и на нашата врата. Не е тайна и прави вече впечатление фактът, че от Гюешево до Перник включително се увеличава броят на смесените бракове. Разрухата и нищетата в някога процъфтяващите миньорски градове Радомир и Перник, карат много от момичета да забравят за легендарната Калиакра и смело сключват бракове с албанци, като чрез това България се сдобива с нови граждани, които регистрират фирми и развиват “бизнес”, но от какво естество? Едно е сигурно – историята някой ден ще отдаде дължимото на Иван Костов, може би не за друго, а като човека, който не допусна албанските “бежанци” в България. Страната ни е била винаги толерантна. Била е толерантна и към евреи, към арменци, през 1903 г. и винаги след това към македонци, но това бяха народи в нужда, прокудени от родните си места. Дано продължаващата толерантност не изиграе лоша шега на собствената ни страна. До колко тези наши наши “нови граждани” не са логистична подкрепа в трафика на Балканите? Македония разтвори широко вратите си за бежанците от войната и какво получи в замяна на гостоприемството си? Престъпност!
Нормално е накрая да се запитаме - имаме ли ние, като българи и балканци ясна позиция и стратегия за отношенията ни със съседите и до колко лоялни и коректни сме? Защото в Сърбия казват обратното на това, което казват по шопско. Казват: Когато гори къщата на съседа вятъра може да донесе огъня и у нас. А ние? Ще продължаваме ли да си караме по шопската приказка” Не сакам аз да съм добре - сакам Вуте да е зле”?!